7 nov 2007, 19:38

Дете на лебеди 

  Poesía » Otra
735 0 4

Дете на лебеди

 

През деня си като другите,

красива като водна лилия,

но знаеш, че не си като тях.

Гледаш ги и чувстваш преградата.

И с трепет очакваш нощта

насред езерото и белите лилии,

ти приемаш истинския си лик.

Зад белия лебед жена се крие

с лице, дело на творец велик.

В бяло облечена, ти танцуваш

над водата кристална, след звездите.

Не можеш да говориш,

но с танц болката си изразяваш.

Сълзи се стичат от очите ти,

докато своя самотен балет играеш.

През деня си ти птица бяла,

изящно божие творение, но...

Щом нощта се спусне и луната грейне,

ти перата сменяш, в човек се превръщаш.

Сама, единствена на света, ти копнееш

за някой, който болката ти да премахне

и любов човешка сърцето ти да узнае.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добро е!Хубава изповед...
  • по - скоро са редове, който изведнъж дойдоха в главата ми, докато слушах една келтска песен, но може да се нарекат и изповедни, защото както всяко друго мое стихотворение, те са написани като израз на чувствата ми.
  • С обич, за изящното Божие творение.
    хубав стих.
  • Като изповед е написано нали,поне аз това си мисля,поправи ме ако греша.Зарадва ме приятно наистина
Propuestas
: ??:??