Nov 7, 2007, 7:38 PM

Дете на лебеди

  Poetry » Other
920 0 4

Дете на лебеди

 

През деня си като другите,

красива като водна лилия,

но знаеш, че не си като тях.

Гледаш ги и чувстваш преградата.

И с трепет очакваш нощта

насред езерото и белите лилии,

ти приемаш истинския си лик.

Зад белия лебед жена се крие

с лице, дело на творец велик.

В бяло облечена, ти танцуваш

над водата кристална, след звездите.

Не можеш да говориш,

но с танц болката си изразяваш.

Сълзи се стичат от очите ти,

докато своя самотен балет играеш.

През деня си ти птица бяла,

изящно божие творение, но...

Щом нощта се спусне и луната грейне,

ти перата сменяш, в човек се превръщаш.

Сама, единствена на света, ти копнееш

за някой, който болката ти да премахне

и любов човешка сърцето ти да узнае.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро е!Хубава изповед...
  • по - скоро са редове, който изведнъж дойдоха в главата ми, докато слушах една келтска песен, но може да се нарекат и изповедни, защото както всяко друго мое стихотворение, те са написани като израз на чувствата ми.
  • С обич, за изящното Божие творение.
    хубав стих.
  • Като изповед е написано нали,поне аз това си мисля,поправи ме ако греша.Зарадва ме приятно наистина

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...