Дете на лебеди
През деня си като другите,
красива като водна лилия,
но знаеш, че не си като тях.
Гледаш ги и чувстваш преградата.
И с трепет очакваш нощта
насред езерото и белите лилии,
ти приемаш истинския си лик.
Зад белия лебед жена се крие
с лице, дело на творец велик.
В бяло облечена, ти танцуваш
над водата кристална, след звездите.
Не можеш да говориш,
но с танц болката си изразяваш.
Сълзи се стичат от очите ти,
докато своя самотен балет играеш.
През деня си ти птица бяла,
изящно божие творение, но...
Щом нощта се спусне и луната грейне,
ти перата сменяш, в човек се превръщаш.
Сама, единствена на света, ти копнееш
за някой, който болката ти да премахне
и любов човешка сърцето ти да узнае.
© Диляна Неделчева Всички права запазени