28 jul 2011, 14:21

Детелина 

  Poesía » De amor
611 0 5

През гори, поляни,

дето мина,

все се взирам

да намеря

тази детелина!

Щастие, късмет,

любов красива

ще ми носи тя,

доде съм жива!

 

С надежда плаха

часове наред,

стръкчета обръщам,

търся я навред!

Спирам вече уморена,

с мъка на душата,

ето, нещо трепва,

виждам я в тревата!

 

Всяко листче

тук е символ

на зора изгряла,

здраве, щастие, богатство

и любов затляла...

Тя напътства ме

със знаци древни,

да не бъркам пътя

със мъже неверни,

да не влюбвам се лудешки,

да не бъда всеотдайна,

да не правя грешки

с любов нетрайна!

 

С мойта детелина

тичам през полята,

зная - другата наблизо

някъде я чака.

И когато аз намеря

втора като нея,

зная - тебе аз намирам,

с тебе ще живея...

 

 

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Водице....
  • Красив символ на вечното човешко търсене е тази детелинка.
    Много ми хареса.
  • Много смисъл, вложен в хубав стих, който се чете леко и на един дъх!
    БРАВО!!!
  • ...а когато я намерим, не знаем какво да правим в повечето случаи../става въпрос за любовта/
  • Всички цял живот я търсим,но малко я намират!Много ми хареса!Поздрав от мен!
Propuestas
: ??:??