Jul 28, 2011, 2:21 PM

Детелина

  Poetry » Love
772 0 5

През гори, поляни,

дето мина,

все се взирам

да намеря

тази детелина!

Щастие, късмет,

любов красива

ще ми носи тя,

доде съм жива!

 

С надежда плаха

часове наред,

стръкчета обръщам,

търся я навред!

Спирам вече уморена,

с мъка на душата,

ето, нещо трепва,

виждам я в тревата!

 

Всяко листче

тук е символ

на зора изгряла,

здраве, щастие, богатство

и любов затляла...

Тя напътства ме

със знаци древни,

да не бъркам пътя

със мъже неверни,

да не влюбвам се лудешки,

да не бъда всеотдайна,

да не правя грешки

с любов нетрайна!

 

С мойта детелина

тичам през полята,

зная - другата наблизо

някъде я чака.

И когато аз намеря

втора като нея,

зная - тебе аз намирам,

с тебе ще живея...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Водице....
  • Красив символ на вечното човешко търсене е тази детелинка.
    Много ми хареса.
  • Много смисъл, вложен в хубав стих, който се чете леко и на един дъх!
    БРАВО!!!
  • ...а когато я намерим, не знаем какво да правим в повечето случаи../става въпрос за любовта/
  • Всички цял живот я търсим,но малко я намират!Много ми хареса!Поздрав от мен!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...