28.07.2011 г., 14:21

Детелина

763 0 5

През гори, поляни,

дето мина,

все се взирам

да намеря

тази детелина!

Щастие, късмет,

любов красива

ще ми носи тя,

доде съм жива!

 

С надежда плаха

часове наред,

стръкчета обръщам,

търся я навред!

Спирам вече уморена,

с мъка на душата,

ето, нещо трепва,

виждам я в тревата!

 

Всяко листче

тук е символ

на зора изгряла,

здраве, щастие, богатство

и любов затляла...

Тя напътства ме

със знаци древни,

да не бъркам пътя

със мъже неверни,

да не влюбвам се лудешки,

да не бъда всеотдайна,

да не правя грешки

с любов нетрайна!

 

С мойта детелина

тичам през полята,

зная - другата наблизо

някъде я чака.

И когато аз намеря

втора като нея,

зная - тебе аз намирам,

с тебе ще живея...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Водице....
  • Красив символ на вечното човешко търсене е тази детелинка.
    Много ми хареса.
  • Много смисъл, вложен в хубав стих, който се чете леко и на един дъх!
    БРАВО!!!
  • ...а когато я намерим, не знаем какво да правим в повечето случаи../става въпрос за любовта/
  • Всички цял живот я търсим,но малко я намират!Много ми хареса!Поздрав от мен!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...