През гори, поляни,
дето мина,
все се взирам
да намеря
тази детелина!
Щастие, късмет,
любов красива
ще ми носи тя,
доде съм жива!
С надежда плаха
часове наред,
стръкчета обръщам,
търся я навред!
Спирам вече уморена,
с мъка на душата,
ето, нещо трепва,
виждам я в тревата!
Всяко листче
тук е символ
на зора изгряла,
здраве, щастие, богатство
и любов затляла...
Тя напътства ме
със знаци древни,
да не бъркам пътя
със мъже неверни,
да не влюбвам се лудешки,
да не бъда всеотдайна,
да не правя грешки
с любов нетрайна!
С мойта детелина
тичам през полята,
зная - другата наблизо
някъде я чака.
И когато аз намеря
втора като нея,
зная - тебе аз намирам,
с тебе ще живея...
© Nina Toshich Всички права запазени