28 июл. 2011 г., 14:21

Детелина

770 0 5

През гори, поляни,

дето мина,

все се взирам

да намеря

тази детелина!

Щастие, късмет,

любов красива

ще ми носи тя,

доде съм жива!

 

С надежда плаха

часове наред,

стръкчета обръщам,

търся я навред!

Спирам вече уморена,

с мъка на душата,

ето, нещо трепва,

виждам я в тревата!

 

Всяко листче

тук е символ

на зора изгряла,

здраве, щастие, богатство

и любов затляла...

Тя напътства ме

със знаци древни,

да не бъркам пътя

със мъже неверни,

да не влюбвам се лудешки,

да не бъда всеотдайна,

да не правя грешки

с любов нетрайна!

 

С мойта детелина

тичам през полята,

зная - другата наблизо

някъде я чака.

И когато аз намеря

втора като нея,

зная - тебе аз намирам,

с тебе ще живея...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Водице....
  • Красив символ на вечното човешко търсене е тази детелинка.
    Много ми хареса.
  • Много смисъл, вложен в хубав стих, който се чете леко и на един дъх!
    БРАВО!!!
  • ...а когато я намерим, не знаем какво да правим в повечето случаи../става въпрос за любовта/
  • Всички цял живот я търсим,но малко я намират!Много ми хареса!Поздрав от мен!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...