17 ene 2006, 22:51

Детето и даскалът (басня)

  Poesía
2.5K 0 2
Едно дете се хлъзна във водата,
докато си играеше край Сена.
Но бдеше бог над детската съдба
и то се вкопчи във една върба.
Докато се удържаше за клона
наблизо мина учена персона -
учител важен. Вика му детето:
"Потъвам, гина, моля помогнете!"

Магистърът се спря и се нервира:
"Е, туй пък всяка граница минава!
Та кой такава глупост е съзирал?!
И как такъв хайдук се възпитава?!
Дали въобще родителите знаят
в какви места кретенът им се шляе
и вагабонт какъв им се е пръкнал?!"
След туй хлапака той все пак измъкна.

Визирам тука разни групи хора -
дърдорковци, педанти, натегачи .
те сигурно познават, че говоря
за тях сега. Изглежда бог ги тачи,
защото се развъждат без умора.
Те смятат, че игрите на съдбата
са повод за ошлайфване в речта.
Ей, друже, я подай си ти ръката, 
пък после карай със проповедта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Патрисия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...