Едно дете се хлъзна във водата,
докато си играеше край Сена.
Но бдеше бог над детската съдба
и то се вкопчи във една върба.
Докато се удържаше за клона
наблизо мина учена персона -
учител важен. Вика му детето:
"Потъвам, гина, моля помогнете!"

Магистърът се спря и се нервира:
"Е, туй пък всяка граница минава!
Та кой такава глупост е съзирал?!
И как такъв хайдук се възпитава?!
Дали въобще родителите знаят
в какви места кретенът им се шляе
и вагабонт какъв им се е пръкнал?!"
След туй хлапака той все пак измъкна.

Визирам тука разни групи хора -
дърдорковци, педанти, натегачи .
те сигурно познават, че говоря
за тях сега. Изглежда бог ги тачи,
защото се развъждат без умора.
Те смятат, че игрите на съдбата
са повод за ошлайфване в речта.
Ей, друже, я подай си ти ръката, 
пък после карай със проповедта.