Jan 17, 2006, 10:51 PM

Детето и даскалът (басня)

  Poetry
2.5K 0 2
Едно дете се хлъзна във водата,
докато си играеше край Сена.
Но бдеше бог над детската съдба
и то се вкопчи във една върба.
Докато се удържаше за клона
наблизо мина учена персона -
учител важен. Вика му детето:
"Потъвам, гина, моля помогнете!"

Магистърът се спря и се нервира:
"Е, туй пък всяка граница минава!
Та кой такава глупост е съзирал?!
И как такъв хайдук се възпитава?!
Дали въобще родителите знаят
в какви места кретенът им се шляе
и вагабонт какъв им се е пръкнал?!"
След туй хлапака той все пак измъкна.

Визирам тука разни групи хора -
дърдорковци, педанти, натегачи .
те сигурно познават, че говоря
за тях сега. Изглежда бог ги тачи,
защото се развъждат без умора.
Те смятат, че игрите на съдбата
са повод за ошлайфване в речта.
Ей, друже, я подай си ти ръката, 
пък после карай със проповедта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Патрисия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...