17.01.2006 г., 22:51

Детето и даскалът (басня)

2.5K 0 2
Едно дете се хлъзна във водата,
докато си играеше край Сена.
Но бдеше бог над детската съдба
и то се вкопчи във една върба.
Докато се удържаше за клона
наблизо мина учена персона -
учител важен. Вика му детето:
"Потъвам, гина, моля помогнете!"

Магистърът се спря и се нервира:
"Е, туй пък всяка граница минава!
Та кой такава глупост е съзирал?!
И как такъв хайдук се възпитава?!
Дали въобще родителите знаят
в какви места кретенът им се шляе
и вагабонт какъв им се е пръкнал?!"
След туй хлапака той все пак измъкна.

Визирам тука разни групи хора -
дърдорковци, педанти, натегачи .
те сигурно познават, че говоря
за тях сега. Изглежда бог ги тачи,
защото се развъждат без умора.
Те смятат, че игрите на съдбата
са повод за ошлайфване в речта.
Ей, друже, я подай си ти ръката, 
пък после карай със проповедта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Патрисия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...