4 jun 2010, 12:34

Детска душа

1K 0 9

Горещи устни, огън, пламък силен.

Гласа ти чувам, нежен, топъл, сладък.

Ти  идваш  с  новата  си  рокля.

Пристъпваш  с  устремна  походка,

с  осанка  на  принцеса,  нежна  и  добра.

Как  грее  твоето  лице?!

Пирува  моето сърце!

Живеем в този ритъм, страстен.

Животът  ни  е  тъй  прекрасен.

В  очите ти съзирам душевна болка, страст, ухание,

в  едно тъй сладко наказание.

Любов, ти моя радост и съдба.

Любов, ти моя сладост и тъга.

Аз чувствам детската душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за вниманието Алекс!
    И за усмивчицата!
    Приятен ден!
  • Чистота и топлина...
  • Благодаря ти, Меричка!
    За прекрасния коментар!
    Много ме трогна!
    Лек ден и успех ти желая!
  • Страст и нежност и едно топло излъчване!
  • Благодаря ти от сърце, Весе!
    Ти разшифрова моето послание, най точно!
    Много хора имат според мен детски души, но не смеят да ги открият!
    Предусещане, глас, визуална представа !
    Благодаря ти още веднъж!
    Прекрасни са твоите стихотворения!
    Чета ги и ги препрочитам с огромно удоволствие!
    Лека вечер,Весе!
    Успех ти желая!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...