4.06.2010 г., 12:34

Детска душа

1K 0 9

Горещи устни, огън, пламък силен.

Гласа ти чувам, нежен, топъл, сладък.

Ти  идваш  с  новата  си  рокля.

Пристъпваш  с  устремна  походка,

с  осанка  на  принцеса,  нежна  и  добра.

Как  грее  твоето  лице?!

Пирува  моето сърце!

Живеем в този ритъм, страстен.

Животът  ни  е  тъй  прекрасен.

В  очите ти съзирам душевна болка, страст, ухание,

в  едно тъй сладко наказание.

Любов, ти моя радост и съдба.

Любов, ти моя сладост и тъга.

Аз чувствам детската душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за вниманието Алекс!
    И за усмивчицата!
    Приятен ден!
  • Чистота и топлина...
  • Благодаря ти, Меричка!
    За прекрасния коментар!
    Много ме трогна!
    Лек ден и успех ти желая!
  • Страст и нежност и едно топло излъчване!
  • Благодаря ти от сърце, Весе!
    Ти разшифрова моето послание, най точно!
    Много хора имат според мен детски души, но не смеят да ги открият!
    Предусещане, глас, визуална представа !
    Благодаря ти още веднъж!
    Прекрасни са твоите стихотворения!
    Чета ги и ги препрочитам с огромно удоволствие!
    Лека вечер,Весе!
    Успех ти желая!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...