13 nov 2008, 18:37

Детска фантазия

2K 0 4

Копринените облаци
розови са от памук.
С медените кошници
плетат си топличък кожух.

 

Копринени възглавнички
люлеят ни за здраве и за сън.
Със свойте млечни канички
наливат мляко с нежен звън.

 

Пухени целувчици
правят захарно петле.
Във свойте тънки кръпчици
приютяват мъничко врабче.

 

Детските усмивчици
са най-вълшебният ни дар.
Винаги обичани,
те са на живота вечен господар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много сладко стихче!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Много е сладко!Изпълнено е с толкова много нежност и топлина,че може да стопли и най-студената душа!Поздравче!
  • Много хубаво стихотворение!
    И много усмивки и от мен!
  • Ой, че сладко!!!

    Детските усмивчици
    са най-вълшебният ни дар.
    Винаги обичани,
    те са на живота вечен господар.

    БРАВО!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...