Копринените облаци
розови са от памук.
С медените кошници
плетат си топличък кожух.
Копринени възглавнички
люлеят ни за здраве и за сън.
Със свойте млечни канички
наливат мляко с нежен звън.
Пухени целувчици
правят захарно петле.
Във свойте тънки кръпчици
приютяват мъничко врабче.
Детските усмивчици
са най-вълшебният ни дар.
Винаги обичани,
те са на живота вечен господар.
© Милена Йорданова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
