Копринените облаци
розови са от памук.
С медените кошници
плетат си топличък кожух.
Копринени възглавнички
люлеят ни за здраве и за сън.
Със свойте млечни канички
наливат мляко с нежен звън.
Пухени целувчици
правят захарно петле.
Във свойте тънки кръпчици
приютяват мъничко врабче.
Детските усмивчици
са най-вълшебният ни дар.
Винаги обичани,
те са на живота вечен господар.
© Милена Йорданова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
