13.11.2008 г., 18:37

Детска фантазия

2K 0 4

Копринените облаци
розови са от памук.
С медените кошници
плетат си топличък кожух.

 

Копринени възглавнички
люлеят ни за здраве и за сън.
Със свойте млечни канички
наливат мляко с нежен звън.

 

Пухени целувчици
правят захарно петле.
Във свойте тънки кръпчици
приютяват мъничко врабче.

 

Детските усмивчици
са най-вълшебният ни дар.
Винаги обичани,
те са на живота вечен господар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много сладко стихче!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Много е сладко!Изпълнено е с толкова много нежност и топлина,че може да стопли и най-студената душа!Поздравче!
  • Много хубаво стихотворение!
    И много усмивки и от мен!
  • Ой, че сладко!!!

    Детските усмивчици
    са най-вълшебният ни дар.
    Винаги обичани,
    те са на живота вечен господар.

    БРАВО!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...