13.11.2008 г., 18:37

Детска фантазия

2K 0 4

Копринените облаци
розови са от памук.
С медените кошници
плетат си топличък кожух.

 

Копринени възглавнички
люлеят ни за здраве и за сън.
Със свойте млечни канички
наливат мляко с нежен звън.

 

Пухени целувчици
правят захарно петле.
Във свойте тънки кръпчици
приютяват мъничко врабче.

 

Детските усмивчици
са най-вълшебният ни дар.
Винаги обичани,
те са на живота вечен господар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много сладко стихче!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Много е сладко!Изпълнено е с толкова много нежност и топлина,че може да стопли и най-студената душа!Поздравче!
  • Много хубаво стихотворение!
    И много усмивки и от мен!
  • Ой, че сладко!!!

    Детските усмивчици
    са най-вълшебният ни дар.
    Винаги обичани,
    те са на живота вечен господар.

    БРАВО!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...