5 dic 2008, 7:28

Детска песен

1K 0 2

 

Детска песен 

 

Трябва да напиша нещо

или ще умра.

Чувствам се почти зловещо,

мога да заспя.

Да не се събудя вече,

като в детска песен.

Да оставя пътя лесен

да умра.

Кое е истина,

брутално

мислиш го за много жалко,

а  е целия живот.

Края ли мъглее

в паметта посят.

Бебе плаче и се смее

пак за кой ли път.

Вдъхновявайки убива,

ден след нощ света.

Някой идва,

друг отива,

под земята в небесата

плът от кръв.

 

4 декември 2008

             софия

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Братан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • бодил-стил, батка.
  • Хм, батка, на места вкарваш ритъм, на други - не.

    "Бебе плаче и се смее
    пак за кой ли път.
    Вдъхновявайки убива,
    ден след нощ света."

    Е те тва е ритъм.

    "Да оставя пътя лесен
    да умра." - това е като бодил в окото, както и още едно-две места, Джуниър. Поне в моето сутрешно махмурливо око.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...