Dec 5, 2008, 7:28 AM

Детска песен

1K 0 2

 

Детска песен 

 

Трябва да напиша нещо

или ще умра.

Чувствам се почти зловещо,

мога да заспя.

Да не се събудя вече,

като в детска песен.

Да оставя пътя лесен

да умра.

Кое е истина,

брутално

мислиш го за много жалко,

а  е целия живот.

Края ли мъглее

в паметта посят.

Бебе плаче и се смее

пак за кой ли път.

Вдъхновявайки убива,

ден след нощ света.

Някой идва,

друг отива,

под земята в небесата

плът от кръв.

 

4 декември 2008

             софия

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

  • бодил-стил, батка.
  • Хм, батка, на места вкарваш ритъм, на други - не.

    "Бебе плаче и се смее
    пак за кой ли път.
    Вдъхновявайки убива,
    ден след нощ света."

    Е те тва е ритъм.

    "Да оставя пътя лесен
    да умра." - това е като бодил в окото, както и още едно-две места, Джуниър. Поне в моето сутрешно махмурливо око.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...