5.12.2008 г., 7:28

Детска песен

1K 0 2

 

Детска песен 

 

Трябва да напиша нещо

или ще умра.

Чувствам се почти зловещо,

мога да заспя.

Да не се събудя вече,

като в детска песен.

Да оставя пътя лесен

да умра.

Кое е истина,

брутално

мислиш го за много жалко,

а  е целия живот.

Края ли мъглее

в паметта посят.

Бебе плаче и се смее

пак за кой ли път.

Вдъхновявайки убива,

ден след нощ света.

Някой идва,

друг отива,

под земята в небесата

плът от кръв.

 

4 декември 2008

             софия

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • бодил-стил, батка.
  • Хм, батка, на места вкарваш ритъм, на други - не.

    "Бебе плаче и се смее
    пак за кой ли път.
    Вдъхновявайки убива,
    ден след нощ света."

    Е те тва е ритъм.

    "Да оставя пътя лесен
    да умра." - това е като бодил в окото, както и още едно-две места, Джуниър. Поне в моето сутрешно махмурливо око.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...