Детска песен
Трябва да напиша нещо
или ще умра.
Чувствам се почти зловещо,
мога да заспя.
Да не се събудя вече,
като в детска песен.
Да оставя пътя лесен
да умра.
Кое е истина,
брутално
мислиш го за много жалко,
а е целия живот.
Края ли мъглее
в паметта посят.
Бебе плаче и се смее
пак за кой ли път.
Вдъхновявайки убива,
ден след нощ света.
Някой идва,
друг отива,
под земята в небесата
плът от кръв.
4 декември 2008
софия
© Братан Всички права запазени