Светлеят детските очи,
лъчат зениците кафяво топли.
Красива доверчивостта звучи,
блести под мигличките мокри.
Целуват ме с невинна чистота,
децата вярват от неправдата ще ги закриляш.
Ръце протягат да ги вдигнеш над света,
над озлобеното и нежелано сиво.
Понякога говорят със неясен звук,
душата ми движението им разчита.
Превръщам се за миг във слух,
да уловя, какво едно дете ме пита.
С вярата на детското сърце,
невинността неспирно тича.
Детенцето протегнало ръце,
да пазя синоним е на обичам.
© Мария Todos los derechos reservados