Светлеят детските очи,
лъчат зениците кафяво топли.
Красива доверчивостта звучи,
блести под мигличките мокри.
Целуват ме с невинна чистота,
децата вярват от неправдата ще ги закриляш.
Ръце протягат да ги вдигнеш над света,
над озлобеното и нежелано сиво.
Понякога говорят със неясен звук,
душата ми движението им разчита.
Превръщам се за миг във слух,
да уловя, какво едно дете ме пита. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up