Светлеят детските очи,

лъчат зениците кафяво топли.

Красива доверчивостта звучи,

блести под мигличките мокри.

Целуват ме с невинна чистота,

децата вярват от неправдата ще ги закриляш.

Ръце протягат да ги вдигнеш над света,

над озлобеното и нежелано сиво.

Понякога говорят със неясен звук,

душата ми движението им разчита.

Превръщам се за миг във слух,

да уловя, какво едно дете ме пита.

С вярата на детското сърце,

невинността неспирно тича.

Детенцето протегнало ръце,

да пазя синоним е на обичам.