3 may 2016, 20:35

Детски спомен 

  Poesía » De amor
422 0 1

А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
С цветчетата, поникнали от пръст
и с вятъра, и с топлия му шепот.

 

Танцуваше със сънния ми дух,
отпивах си от сладката ти нежност.
Вярвах ти, че вечно ще си тук - 
в сърцето ми, изпълнено с надежди.

 

А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
И нося те със болката на кръст,
останала от спомена ми детски!
 

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво за стихотворението!
    за този детски спомен...
    Боли! Но него нищо и никой не може да отнеме.
Propuestas
: ??:??