May 3, 2016, 8:35 PM

Детски спомен 

  Poetry » Love
421 0 1

А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
С цветчетата, поникнали от пръст
и с вятъра, и с топлия му шепот.

 

Танцуваше със сънния ми дух,
отпивах си от сладката ти нежност.
Вярвах ти, че вечно ще си тук - 
в сърцето ми, изпълнено с надежди.

 

А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
И нося те със болката на кръст,
останала от спомена ми детски!
 

© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво за стихотворението!
    за този детски спомен...
    Боли! Но него нищо и никой не може да отнеме.
Random works
: ??:??