А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
С цветчетата, поникнали от пръст
и с вятъра, и с топлия му шепот.
Танцуваше със сънния ми дух,
отпивах си от сладката ти нежност.
Вярвах ти, че вечно ще си тук -
в сърцето ми, изпълнено с надежди.
А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
И нося те със болката на кръст,
останала от спомена ми детски!