3 мая 2016 г., 20:35

Детски спомен

587 0 1

А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
С цветчетата, поникнали от пръст
и с вятъра, и с топлия му шепот.

 

Танцуваше със сънния ми дух,
отпивах си от сладката ти нежност.
Вярвах ти, че вечно ще си тук - 
в сърцето ми, изпълнено с надежди.

 

А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
И нося те със болката на кръст,
останала от спомена ми детски!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво за стихотворението!
    за този детски спомен...
    Боли! Но него нищо и никой не може да отнеме.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...