29 ago 2008, 14:53

Детски свят

  Poesía » Otra
2K 1 5
минават дни...
месеци...
години...
но аз...
сякаш... съм
останала... там...
когато бях...
дете...
и всичко беше...
толкова... очарователно...
и истинско...
когато... рисувах сърца...
но не разбирах... значението им...
когато любовта ми...
се побираше в тях...
сега... остана само сиянието
... кафявата нотка
в очите ми...
неизчезващия трепет...
преди Коледа...
когато с мама... пишехме на
дадо Мраз...
да... това бе моят детски свят.
сега... понякога се скривам в него...
прегръщам старото одеялце...
любимото ми...
да... онова с меченцата :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмаз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно завръщане в детските спомени!
    Но,не се наранявай с тях, защото вече ще посрещаш Дядо Коледа, вместо онова отминало време с Дядо Мраз...
  • Стихотврението ти е сериозно. Не е за подкатегория "за деца".
    Лирическата се връща към спомените, към миналото...
    Към ценностите!

    Поздрави,елмаз93!
  • Прекрасно стихотворение и определено ме докосна. Благодаря ти, имах нужда от нещо такова... Аз също прегръщам розовото си одеалце с охлювчета и си спомням как като малка съм правила къщи на куклите...
  • мила, Ели, много хубав стих си написала... развълнува ме... замечтах се .. за миналото. 6 от мен!
  • Много мило. И аз така често се връщам в светлите мигове на спомените си - спя с една стара плюшена играчка, която мама ми беше подарила, когато бях на 6 годинки и ми става някакси тъжно по отминалото време. Стихът ти е много красив и докосващ.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...