29.08.2008 г., 14:53 ч.

Детски свят 

  Поезия » Друга
1700 1 5
минават дни...
месеци...
години...
но аз...
сякаш... съм
останала... там...
когато бях...
дете...
и всичко беше...
толкова... очарователно...
и истинско...
когато... рисувах сърца...
но не разбирах... значението им...
когато любовта ми...
се побираше в тях...
сега... остана само сиянието
... кафявата нотка
в очите ми...
неизчезващия трепет...
преди Коледа...
когато с мама... пишехме на
дадо Мраз...
да... това бе моят детски свят.
сега... понякога се скривам в него...
прегръщам старото одеялце...
любимото ми...
да... онова с меченцата :)

© Елмаз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно завръщане в детските спомени!
    Но,не се наранявай с тях, защото вече ще посрещаш Дядо Коледа, вместо онова отминало време с Дядо Мраз...
  • Стихотврението ти е сериозно. Не е за подкатегория "за деца".
    Лирическата се връща към спомените, към миналото...
    Към ценностите!

    Поздрави,елмаз93!
  • Прекрасно стихотворение и определено ме докосна. Благодаря ти, имах нужда от нещо такова... Аз също прегръщам розовото си одеалце с охлювчета и си спомням как като малка съм правила къщи на куклите...
  • мила, Ели, много хубав стих си написала... развълнува ме... замечтах се .. за миналото. 6 от мен!
  • Много мило. И аз така често се връщам в светлите мигове на спомените си - спя с една стара плюшена играчка, която мама ми беше подарила, когато бях на 6 годинки и ми става някакси тъжно по отминалото време. Стихът ти е много красив и докосващ.
Предложения
: ??:??