29.08.2008 г., 14:53

Детски свят

2K 1 5
минават дни...
месеци...
години...
но аз...
сякаш... съм
останала... там...
когато бях...
дете...
и всичко беше...
толкова... очарователно...
и истинско...
когато... рисувах сърца...
но не разбирах... значението им...
когато любовта ми...
се побираше в тях...
сега... остана само сиянието
... кафявата нотка
в очите ми...
неизчезващия трепет...
преди Коледа...
когато с мама... пишехме на
дадо Мраз...
да... това бе моят детски свят.
сега... понякога се скривам в него...
прегръщам старото одеялце...
любимото ми...
да... онова с меченцата :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно завръщане в детските спомени!
    Но,не се наранявай с тях, защото вече ще посрещаш Дядо Коледа, вместо онова отминало време с Дядо Мраз...
  • Стихотврението ти е сериозно. Не е за подкатегория "за деца".
    Лирическата се връща към спомените, към миналото...
    Към ценностите!

    Поздрави,елмаз93!
  • Прекрасно стихотворение и определено ме докосна. Благодаря ти, имах нужда от нещо такова... Аз също прегръщам розовото си одеалце с охлювчета и си спомням как като малка съм правила къщи на куклите...
  • мила, Ели, много хубав стих си написала... развълнува ме... замечтах се .. за миналото. 6 от мен!
  • Много мило. И аз така често се връщам в светлите мигове на спомените си - спя с една стара плюшена играчка, която мама ми беше подарила, когато бях на 6 годинки и ми става някакси тъжно по отминалото време. Стихът ти е много красив и докосващ.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...