Детското държи ме жив

Poesía

382 4 7

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,

докосвам до земята мойта тленност.

И с всяка права линия, овал

изпълвам се с пронизваща безмерност.

Рисувам, сякаш малко съм дете,

попивам с пръсти соковете – корен.

Не искам тази лудост в мен да спре,

а спре ли, значи че съм вече спомен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви, Марги, Васи, Иван, Наде, Ели, Стойчо! Поздрави! И на поставилите в Любими

2019-04-07T16:57:53+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Щом носиш детето в душата си, значи си съпричастен към света с неговите хора!

2019-04-04T23:35:57+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих! Винаги си оставаме деца! Поздравления!

2019-04-04T20:24:37+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Няма, Дани, лудостта е безсмъртна. Ще живее в стиховете ти.

2019-04-04T12:32:46+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Така е Данаил, човек винаги да пази детското в себе си. Духъг му да е млад.
Поздравления!

2019-04-04T07:55:05+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0