Детското държи ме жив

Poesía

390 4 7

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,

докосвам до земята мойта тленност.

И с всяка права линия, овал

изпълвам се с пронизваща безмерност.

Рисувам, сякаш малко съм дете,

попивам с пръсти соковете – корен.

Не искам тази лудост в мен да спре,

а спре ли, значи че съм вече спомен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви, Марги, Васи, Иван, Наде, Ели, Стойчо! Поздрави! И на поставилите в Любими

2019-04-07T16:57:53+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Щом носиш детето в душата си, значи си съпричастен към света с неговите хора!

2019-04-04T23:35:57+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих! Винаги си оставаме деца! Поздравления!

2019-04-04T20:24:37+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Няма, Дани, лудостта е безсмъртна. Ще живее в стиховете ти.

2019-04-04T12:32:46+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Така е Данаил, човек винаги да пази детското в себе си. Духъг му да е млад.
Поздравления!

2019-04-04T07:55:05+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0