Детското държи ме жив

Поезия

388 4 7

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,

докосвам до земята мойта тленност.

И с всяка права линия, овал

изпълвам се с пронизваща безмерност.

Рисувам, сякаш малко съм дете,

попивам с пръсти соковете – корен.

Не искам тази лудост в мен да спре,

а спре ли, значи че съм вече спомен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви, Марги, Васи, Иван, Наде, Ели, Стойчо! Поздрави! И на поставилите в Любими

2019-04-07T16:57:53+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Щом носиш детето в душата си, значи си съпричастен към света с неговите хора!

2019-04-04T23:35:57+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих! Винаги си оставаме деца! Поздравления!

2019-04-04T20:24:37+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Няма, Дани, лудостта е безсмъртна. Ще живее в стиховете ти.

2019-04-04T12:32:46+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Така е Данаил, човек винаги да пази детското в себе си. Духъг му да е млад.
Поздравления!

2019-04-04T07:55:05+03:00