Детското държи ме жив

Apr 4, 2019, 2:19 AM

Poetry

301 4 7

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете,
попивам с пръсти соковете – корен.
Не искам тази лудост в мен да спре,
а спре ли, значи че съм вече спомен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Детското държи ме жив

Want to read more?

Random works