Детското държи ме жив

Poetry

384 4 7

Рисувам с пръсти в лепкавата кал,

докосвам до земята мойта тленност.

И с всяка права линия, овал

изпълвам се с пронизваща безмерност.

Рисувам, сякаш малко съм дете,

попивам с пръсти соковете – корен.

Не искам тази лудост в мен да спре,

а спре ли, значи че съм вече спомен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

dansyto (Данаил Таков)

Благодаря ви, Марги, Васи, Иван, Наде, Ели, Стойчо! Поздрави! И на поставилите в Любими

2019-04-07T16:57:53+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Щом носиш детето в душата си, значи си съпричастен към света с неговите хора!

2019-04-04T23:35:57+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих! Винаги си оставаме деца! Поздравления!

2019-04-04T20:24:37+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Няма, Дани, лудостта е безсмъртна. Ще живее в стиховете ти.

2019-04-04T12:32:46+03:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Така е Данаил, човек винаги да пази детското в себе си. Духъг му да е млад.
Поздравления!

2019-04-04T07:55:05+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0