29 ene 2010, 11:19

Детство

  Poesía
841 0 11

Тук всичко е преди;

тревата, слънцето, въздухът дори...

Уютно са сгушени къщите стари,

трева се провира от вехти дувари.

Цветя се ширят в дворове китни

и връщат спомени така колоритни.

Детството мое тука остана,

в градчето китно, допряло балкана,

със слънце, различно от други слънца,

с мирис на здравец и тучна трева.

Глъч, игри волни, фенери от дини,

светулки в челото от спрели години...

И старците двама стоят до дувара

и махат за сбогом от портата стара.

Сълзи очите ми замрежват,

от спомени картини се подреждат

и често в мислите съм до дувара

с баба и дядо до портата стара...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...