29 ene 2010, 11:19

Детство

  Poesía
847 0 11

Тук всичко е преди;

тревата, слънцето, въздухът дори...

Уютно са сгушени къщите стари,

трева се провира от вехти дувари.

Цветя се ширят в дворове китни

и връщат спомени така колоритни.

Детството мое тука остана,

в градчето китно, допряло балкана,

със слънце, различно от други слънца,

с мирис на здравец и тучна трева.

Глъч, игри волни, фенери от дини,

светулки в челото от спрели години...

И старците двама стоят до дувара

и махат за сбогом от портата стара.

Сълзи очите ми замрежват,

от спомени картини се подреждат

и често в мислите съм до дувара

с баба и дядо до портата стара...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...