Jan 29, 2010, 11:19 AM

Детство

  Poetry
845 0 11

Тук всичко е преди;

тревата, слънцето, въздухът дори...

Уютно са сгушени къщите стари,

трева се провира от вехти дувари.

Цветя се ширят в дворове китни

и връщат спомени така колоритни.

Детството мое тука остана,

в градчето китно, допряло балкана,

със слънце, различно от други слънца,

с мирис на здравец и тучна трева.

Глъч, игри волни, фенери от дини,

светулки в челото от спрели години...

И старците двама стоят до дувара

и махат за сбогом от портата стара.

Сълзи очите ми замрежват,

от спомени картини се подреждат

и често в мислите съм до дувара

с баба и дядо до портата стара...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...