29 янв. 2010 г., 11:19

Детство

843 0 11

Тук всичко е преди;

тревата, слънцето, въздухът дори...

Уютно са сгушени къщите стари,

трева се провира от вехти дувари.

Цветя се ширят в дворове китни

и връщат спомени така колоритни.

Детството мое тука остана,

в градчето китно, допряло балкана,

със слънце, различно от други слънца,

с мирис на здравец и тучна трева.

Глъч, игри волни, фенери от дини,

светулки в челото от спрели години...

И старците двама стоят до дувара

и махат за сбогом от портата стара.

Сълзи очите ми замрежват,

от спомени картини се подреждат

и често в мислите съм до дувара

с баба и дядо до портата стара...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...