Тук всичко е преди;
тревата, слънцето, въздухът дори...
Уютно са сгушени къщите стари,
трева се провира от вехти дувари.
Цветя се ширят в дворове китни
и връщат спомени така колоритни.
Детството мое тука остана,
в градчето китно, допряло балкана,
със слънце, различно от други слънца,
с мирис на здравец и тучна трева.
Глъч, игри волни, фенери от дини,
светулки в челото от спрели години...
И старците двама стоят до дувара
и махат за сбогом от портата стара.
Сълзи очите ми замрежват,
от спомени картини се подреждат
и често в мислите съм до дувара
с баба и дядо до портата стара...
© Nina Toshich Все права защищены