29.01.2010 г., 11:19

Детство

848 0 11

Тук всичко е преди;

тревата, слънцето, въздухът дори...

Уютно са сгушени къщите стари,

трева се провира от вехти дувари.

Цветя се ширят в дворове китни

и връщат спомени така колоритни.

Детството мое тука остана,

в градчето китно, допряло балкана,

със слънце, различно от други слънца,

с мирис на здравец и тучна трева.

Глъч, игри волни, фенери от дини,

светулки в челото от спрели години...

И старците двама стоят до дувара

и махат за сбогом от портата стара.

Сълзи очите ми замрежват,

от спомени картини се подреждат

и често в мислите съм до дувара

с баба и дядо до портата стара...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...