Детство
Как в безгрижни дни
боси тичахме по асфалта,
как в тези дни невинни бяхме
и ''нищо не ще ни навреди '' -
мислихме си ние.
Но както слънцето залязва,
така и наш'то време
безвъзвратно отлетя.
Не ще ги има вече веселите дни,
когато малката светулка
очите детски караше да заблестят.
Не ще ги има вече нощите прекрасни,
когато криехме се по ъглите, затаили дъх,
да не би да ни извикат вкъщи
да се връщаме тъй рано.
О, дни прекрасни,
тъй бързо отлетели,
не ще се върнете вий вече,
но ще ни осветите дните сиви
със спомените мили, отлетели надалеч!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Безименна Todos los derechos reservados
