17 июл. 2010 г., 19:25

Детство

548 0 3

Как в безгрижни дни

боси тичахме по асфалта,

как в тези дни невинни бяхме

и ''нищо не ще ни навреди '' -

мислихме си ние.

Но както слънцето залязва,

така и наш'то време

безвъзвратно отлетя.

Не ще ги има вече веселите дни,

когато малката светулка

очите детски караше да заблестят.

Не ще ги има вече нощите прекрасни,

когато криехме се по ъглите, затаили дъх,

да не би да ни извикат вкъщи

да се връщаме тъй рано.

О, дни прекрасни,

тъй бързо отлетели,

не ще се върнете вий вече,

но ще ни осветите дните сиви

със спомените мили, отлетели надалеч!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Безименна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...