Jul 17, 2010, 7:25 PM

Детство

  Poetry » Other
546 0 3

Как в безгрижни дни

боси тичахме по асфалта,

как в тези дни невинни бяхме

и ''нищо не ще ни навреди '' -

мислихме си ние.

Но както слънцето залязва,

така и наш'то време

безвъзвратно отлетя.

Не ще ги има вече веселите дни,

когато малката светулка

очите детски караше да заблестят.

Не ще ги има вече нощите прекрасни,

когато криехме се по ъглите, затаили дъх,

да не би да ни извикат вкъщи

да се връщаме тъй рано.

О, дни прекрасни,

тъй бързо отлетели,

не ще се върнете вий вече,

но ще ни осветите дните сиви

със спомените мили, отлетели надалеч!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Безименна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...