5 feb 2013, 10:41

Детство

  Poesía » Otra
981 0 1
    Във къщите, в които с тебешир
рисувани са спомени за щастие,
отминали Коледи, топли трапези,
усмивки в огледалото, гримаси,
бележката на масата от мама,
каишката на кучето в антрето,
дванадесет чаши със зодии,
(от онези, вносните, скъп спомен от приятел)
улицата, с викове и шляпане на гуменки,
таваните със паяжини и счупени играчки,
портрети на забравени
полуизтрити баби,
шепата череши, червени, даже черни,
струйка сок към лакътя, не се измива, трудно е,
глътката вода (аз първа, първа!)
на чешмата с ръждивото кранче
и бистрото корито с камъчетата,
клокочи, пръска, смях, и мокри, мокри...
Нищо ще изсъхнем. Лято е. Толкова лято...
Щурци... и светулки във тъмното светят.
Нямаш часовник... и аз нямам, не чувам...
Някой ме вика... Викал е дълго.
Прибирам се бързо и тичам, и тичам...
Под строгия поглед... подавам
откъснато, откраднато, полуизсъхнало цвете...
Със ръцете и двете.
За мама.
Мама…

~Endless~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...