Feb 5, 2013, 10:41 AM

Детство

  Poetry » Other
976 0 1
    Във къщите, в които с тебешир
рисувани са спомени за щастие,
отминали Коледи, топли трапези,
усмивки в огледалото, гримаси,
бележката на масата от мама,
каишката на кучето в антрето,
дванадесет чаши със зодии,
(от онези, вносните, скъп спомен от приятел)
улицата, с викове и шляпане на гуменки,
таваните със паяжини и счупени играчки,
портрети на забравени
полуизтрити баби,
шепата череши, червени, даже черни,
струйка сок към лакътя, не се измива, трудно е,
глътката вода (аз първа, първа!)
на чешмата с ръждивото кранче
и бистрото корито с камъчетата,
клокочи, пръска, смях, и мокри, мокри...
Нищо ще изсъхнем. Лято е. Толкова лято...
Щурци... и светулки във тъмното светят.
Нямаш часовник... и аз нямам, не чувам...
Някой ме вика... Викал е дълго.
Прибирам се бързо и тичам, и тичам...
Под строгия поглед... подавам
откъснато, откраднато, полуизсъхнало цвете...
Със ръцете и двете.
За мама.
Мама…

~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...