Във къщите, в които с тебешир рисувани са спомени за щастие, отминали Коледи, топли трапези, усмивки в огледалото, гримаси, бележката на масата от мама, каишката на кучето в антрето, дванадесет чаши със зодии, (от онези, вносните, скъп спомен от приятел) улицата, с викове и шляпане на гуменки, таваните със паяжини и счупени играчки, портрети на забравени полуизтрити баби, шепата череши, червени, даже черни, струйка сок към лакътя, не се измива, трудно е, глътката вода (аз първа, първа!) на чешмата с ръждивото кранче и бистрото корито с камъчетата, клокочи, пръска, смях, и мокри, мокри... Нищо ще изсъхнем. Лято е. Толкова лято... Щурци... и светулки във тъмното светят. Нямаш часовник... и аз нямам, не чувам... Някой ме вика... Викал е дълго. Прибирам се бързо и тичам, и тичам... Под строгия поглед... подавам откъснато, откраднато, полуизсъхнало цвете... Със ръцете и двете. За мама. Мама…
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.