29 abr 2025, 12:43  

Детство

  Poesía
211 0 0

 

                  

 

На избледняла снимка от стар албум -

приведен над кариран лист,

упражнявам своя краснопис,

и задачките с едно наум.

 

Скъ̀тани като реликви в скрин,

са спомените за безгрижно детство.

За летни паметни вълшебства,

след школския досаден чин.

 

За дни, не повече от десетина,

на горещниците във разгара,

докарвахме на цвят загара 

на пустинни бедуини.

 

Кой с охлузено до кръв коляно,

кой вечното "немирно шило" -

боси тичахме подир хвърчило,

орляк невръстни малчугани.

 

Днес тъклените топчета ги няма -

изчезнаха и битките с фунийки.

Няма го капана за скатийки -

има детство пропиляно пред екрана.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...