Детство

На избледняла снимка от стар албум -

приведен над кариран лист,

упражнявам своя краснопис,

и задачките с едно наум.

Скъ̀тани като реликви в скрин,

са спомените за безгрижно детство.

За летни паметни вълшебства,

след школския досаден чин.

За дни, не повече от десетина,

на горещниците във разгара,

докарвахме на цвят загара 

на пустинни бедуини.

Кой с охлузено до кръв коляно,

кой вечното "немирно шило" -

боси тичахме подир хвърчило,

орляк невръстни малчугани.

Днес тъклените топчета ги няма -

изчезнаха и битките с фунийки.

Няма го капана за скатийки -

има детство пропиляно пред екрана.