Детство
На избледняла снимка от стар албум -
приведен над кариран лист,
упражнявам своя краснопис,
и задачките с едно наум.
Скъ̀тани като реликви в скрин,
са спомените за безгрижно детство.
За летни паметни вълшебства,
след школския досаден чин.
За дни, не повече от десетина,
на горещниците във разгара,
докарвахме на цвят загара
на пустинни бедуини.
Кой с охлузено до кръв коляно,
кой вечното "немирно шило" -
боси тичахме подир хвърчило,
орляк невръстни малчугани.
Днес тъклените топчета ги няма -
изчезнаха и битките с фунийки.
Няма го капана за скатийки -
има детство пропиляно пред екрана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илия Станков Все права защищены