29 апр. 2025 г., 12:43  

Детство

210 0 0

 

                  

 

На избледняла снимка от стар албум -

приведен над кариран лист,

упражнявам своя краснопис,

и задачките с едно наум.

 

Скъ̀тани като реликви в скрин,

са спомените за безгрижно детство.

За летни паметни вълшебства,

след школския досаден чин.

 

За дни, не повече от десетина,

на горещниците във разгара,

докарвахме на цвят загара 

на пустинни бедуини.

 

Кой с охлузено до кръв коляно,

кой вечното "немирно шило" -

боси тичахме подир хвърчило,

орляк невръстни малчугани.

 

Днес тъклените топчета ги няма -

изчезнаха и битките с фунийки.

Няма го капана за скатийки -

има детство пропиляно пред екрана.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...