Помня още дните дълги,
озвучени с радостен вик,
на деца безгрижни и засмени,
живеещи за своя миг.
Усмивките смели и красиви,
искрените детски очи,
помня детството си мое,
с прекрасни спомени,
преминаващи на лента пред очи.
О, как искам да те върна, детство мое,
да бъда тъй безгрижна,
свободна като птица в небесата.
© Mihaela Trencheva Todos los derechos reservados