Помня още дните дълги,
озвучени с радостен вик,
на деца безгрижни и засмени,
живеещи за своя миг.
Усмивките смели и красиви,
искрените детски очи,
помня детството си мое,
с прекрасни спомени,
преминаващи на лента пред очи.
О, как искам да те върна, детство мое,
да бъда тъй безгрижна,
свободна като птица в небесата.
© Mihaela Trencheva All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
