Подскача детството във мен,
подскача, като цветна топка,
усмихва сивия ми ден,
търкулва се и пак потропва.
Немирен палавник е то,
с усмивка пак ме провокира,
завивката от моето легло
подръпва и при мен се свира.
Не ме оставя да поспя
и рано сутрин ме събужда,
подръпва кичурче коса,
но аз от него имам нужда.
Във мен запази младостта -
душата ми по детски чиста,
и пак ме връща у дома,
в прегръдка мама да притисна.
© Валка Todos los derechos reservados