Sep 1, 2009, 10:24 AM

Детството в мен

  Poetry » Other
866 0 18

Подскача детството във мен,
подскача, като цветна топка,
усмихва сивия ми ден,
търкулва се и пак потропва.

Немирен палавник е то,
с усмивка пак ме провокира,
завивката от моето легло
подръпва и при мен се свира.

Не ме оставя да поспя
и рано сутрин ме събужда,
подръпва кичурче коса,
но аз от него имам нужда.

Във мен запази младостта -
душата ми по детски чиста,
и пак ме връща у дома,
в прегръдка мама да притисна.


музика

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

  • весело и звънливо
  • Благодаря ви приятели!
  • !
  • "Подскача детството във мен,
    подскача, като цветна топка"

    Пази детето в теб, лъчезарна!...

  • Да ,остани си в душата дете мила Валка , ....и аз съм такава -не ми пречи ! Усмихна ме и ми създаде настроение за работния ден...., музиката още повече ! Усмивки и за теб!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...