Подскача детството във мен,
подскача, като цветна топка,
усмихва сивия ми ден,
търкулва се и пак потропва.
Немирен палавник е то,
с усмивка пак ме провокира,
завивката от моето легло
подръпва и при мен се свира.
Не ме оставя да поспя
и рано сутрин ме събужда,
подръпва кичурче коса,
но аз от него имам нужда.
Във мен запази младостта -
душата ми по детски чиста,
и пак ме връща у дома,
в прегръдка мама да притисна.
музика
© Валка All rights reserved.
Усмихна ме и ми създаде настроение за работния ден...., музиката още повече ! Усмивки и за теб! paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
