30 jul 2013, 22:28

Деветата порта

  Poesía
575 0 0

Слизам в ада. Отново. Не гледам назад...

Пак ме чакат тез дяволски сили.

Идвам в мрака, във онзи безмилостен свят -

да се бия. Или да умирам.

 

А отвън пролетта тъй омайна цъфти.

Пеят птици във порив любовен.

Но зад мен се затръшват всички врати

и ще пламнат всички мостове.

 

Тръгнах пак да се бия - отново за вас.

Саможертва ненужна, безумна.

Всички хора сега ще се любят в захлас -

а пък аз със смъртта ще воювам.

 

И отново без милост ме сграбчва нощта

и кошмари пак виждам в съня си.

Но макар че не ме е превзела скръбта -

нова болка сърцето ми къса.

 

Тъй обичам те - казвам без капчица свян.

И изгарям - от вътрешен огън.

Ала долу оставам - завинаги сам -

даже без да ти махна за сбогом.

 

Вече знам - мен не ще ме спаси обичта.

И не вярвам в екстаза неземен.

Искам най-после да ме целуне смъртта -

и със себе си тя да ме вземе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...