Деветата порта

Слизам в ада. Отново. Не гледам назад...

Пак ме чакат тез дяволски сили.

Идвам в мрака, във онзи безмилостен свят -

да се бия. Или да умирам.

А отвън пролетта тъй омайна цъфти.

Пеят птици във порив любовен.

Но зад мен се затръшват всички врати

и ще пламнат всички мостове.

Тръгнах пак да се бия - отново за вас.

Саможертва ненужна, безумна.

Всички хора сега ще се любят в захлас -

а пък аз със смъртта ще воювам.

И отново без милост ме сграбчва нощта

и кошмари пак виждам в съня си.

Но макар че не ме е превзела скръбта -

нова болка сърцето ми къса.

Тъй обичам те - казвам без капчица свян.

И изгарям - от вътрешен огън.

Ала долу оставам - завинаги сам -

даже без да ти махна за сбогом.

Вече знам - мен не ще ме спаси обичта.

И не вярвам в екстаза неземен.

Искам най-после да ме целуне смъртта -

и със себе си тя да ме вземе.