Jul 30, 2013, 10:28 PM

Деветата порта

  Poetry
577 0 0

Слизам в ада. Отново. Не гледам назад...

Пак ме чакат тез дяволски сили.

Идвам в мрака, във онзи безмилостен свят -

да се бия. Или да умирам.

 

А отвън пролетта тъй омайна цъфти.

Пеят птици във порив любовен.

Но зад мен се затръшват всички врати

и ще пламнат всички мостове.

 

Тръгнах пак да се бия - отново за вас.

Саможертва ненужна, безумна.

Всички хора сега ще се любят в захлас -

а пък аз със смъртта ще воювам.

 

И отново без милост ме сграбчва нощта

и кошмари пак виждам в съня си.

Но макар че не ме е превзела скръбта -

нова болка сърцето ми къса.

 

Тъй обичам те - казвам без капчица свян.

И изгарям - от вътрешен огън.

Ала долу оставам - завинаги сам -

даже без да ти махна за сбогом.

 

Вече знам - мен не ще ме спаси обичта.

И не вярвам в екстаза неземен.

Искам най-после да ме целуне смъртта -

и със себе си тя да ме вземе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...